Това е мнението на швейцарски специалисти
Действието на лактобактериите, които попадат в организма с киселото мляко, се оказва по-сериозно, отколкото се смяташе преди. За времето си на пребиваване в червата те успяват не само да изтласкат “лошите си събратя”, но и да изменят в положителна посока обмяната на веществата и дори да повлияят на работата на черния дроб, твърдят швейцарски учени.

На мнозина вече е известно, че полезната микрофлора е способна да влияе на функционирането на червата и всички ние търсим да купим кисело мляко, което е “живо”, т.е. произведено е по технология, която запазва в него живите лактобактерии. Малцина обаче знаят, че бактериите, съдържащи се в този тип продукти не се “заселват” в червата, а се задържат там много кратко време.

Симбиозата в широкия смисъл на думата са всички форми на тясно съжителство на организмите от различните видове и паразитизмът, който в този случай се нарича антагонистична симбиоза.
Симбиоза в тесния смисъл означава съжителство. Историята на симбиозата на млекопитаещите и бактериите е известна отдавна. Човекът не е изключение и теглото на микробите в неговото тяло достигат 1-1,5% от цялата му маса.

Бифидобактериите, които се заселват в дебелото черво на здравия човек, преработват целулозата и участват в синтеза на някои витамини. Тези бактерии помагат за укрепването на имунитета и нормалното функциониране на храносмилателната система.

Бифидобактериите неслучайно работят така ефективно - нашият организъм създава за тях идеалните условия – оптимален температурен и газов режим с необходимата влажност. На практика нашият живот не съществува и извън непрекъснатата борба с патогенните бактерии (клостридии, бактероиди, стрептококи), които се намират под “надзора” на добрите бифидобактерии.

Нарушаването в баланса по различни причини (приемане на антибиотици, неправилно хранене, стрес) води до тежки разстройства като:
• синдром на раздразнените черва,
• гастрит,
• язви,
• сърдечно-съдови... ... заболявания,
• рак на различните отдели на храносмилателната система,
• диабет.

Бактериите влияят дори върху ефекта на приеманите лекарства, а бифидобактериите съставят 80-90% от чревната флора на кърмачетата.

Пробиотиците са живите култура на непатогенните бактерии. Главно това са лактобактерии (наричани още киселомлечни) и бифидобактерии. Последните влизат в състава на лекарствените препарати, предписвани от лекарите при дисбактериоза, а лактобактериите могат да се открият във всеки йогурт, който не е с изтекъл срок на годност.
Въпреки разпространеното схващане, лактобактериите не се заселват в червата за продължително време. Те оказват положително действие на микрофлората на червата, но само за сметка на изместването на патогенните клостридии, стафилококи и т.н.

Специалисти от швейцарския център към концерна “Нестле” твърдят, че пробиотиците оказват на човешкия организъм много по-голямо влияние, отколкото се смята сега, защото на практика те са средства, възстановяващи микробиоценозата.

Според определението на Световната здравна организация, пробиотиците са тези живи микроорганизми, които, прилагани в адекватни количества, оказват оздравителен ефект на организма.

Лактобактериите не се задържат дълго време в организма и не изтласкват бифидобактериите. Те променят метаболизма на последните на генетично ниво, като освен това променят нивото на липопротеините, влияят на обмяната на аминокиселините и жлъчните киселини в организма, регулират активността на черния дроб.

Според специалистите, през близките години с помощта на пробиотиците ще може да се оказва влияние не само на вкусовите пристрастия, но и на обмяната на веществата. За тази цел обаче трябва далеч повече да бъдат изучени “изходните данни” – генома на всеки пациент и неговата микрофлора, обобщава в своя статия ВВС.

www.zdrave.bg