Детският организъм проявява особености както при своето нормално развитие и растеж, така и при болестните състояния, към които децата са особено склонни. Детският организъм се намира в непрекъснат растеж и развитие. Този растеж е толкова по-интензивен, колкото възрастта е по-малка. От зачатието до завършването на пубертетно-юношеската възраст детският организъм показва особена чувствителност към болестотворните външни фактори. И тази чувствителност е толкова по-голяма, колкото по-малка е възрастта на детето.

В развитието на детския организъм се различават няколко периода:
Период на вътреутробното детство, през който се осъществява най-усиленият растеж и детето е максимално защитено от външни вредни-въздействия.
Период на новороденото, продължаващ от раждането до 28-дневна възраст. Това е най-критичният период. През него настъпват резки промени в условията на живот и се налага новороденото бързо да се приспособява към често пъти неблагоприятните за него условия (околна температура, инфекции, изкуствена храна и др.).

Период на кърмаче ската възраст — от 1- до 12-месечна възраст, през който детето има жизнена нужда от майчина кърма, която му осигурява оптимално развитие и защита от болести. През този период детето расте с бърз темп: за 5 месеца то удвоява теглото, което е имало при раждането (средно теглото при раждането е 3250—3500 г) и достига средно тегло около 7000 г, а към края на първата година теглото е вече утроено и достига 9500 г.

Предучилищно детство — яслена възраст от 1- до 3-годишна възраст и истинско предучилищно детство от 4- до 6-годишна възраст.

Младша училищна въз р а с т — от 7- до 10-годишна възраст.
Старша училищна възраст — от 11- до 18-годишна възраст или наречена още пубертетно-юношеска възраст.

Кои са показателите за нормално развитие на детето? На първо място това са показателите за еволюцията на теглото и ръста.

Наддаването на теглото е характерен белег за детската възраст. Само през първите 1—2 седмици от периода на новороденото се наблюдава временно физиологично (нормално) спадане на теглото с 5—10% от теглото при раждането. През всички останали пер:иоди на детството се отбелязва непрекъснато увеличение на теглото. През първото тримесечие за 24 часа кърмачето наддава дневно средно по 25—30 грама, през второто тримесечие — по 20 грама, през третото тримесечие — по 15 грама, а през четвъртото — по 10 грама. През втората година наддаването на тегло се забавя. От 2- до 9-годишна възраст това наддаване показва интензивно засилване.

У новороденото средната дължина на тялото е 50—51 см (с нормални колебания от 45 до 55 см). Момичетата и първородените деца са малко по-ниски на ръст. През първата година дължината на тялото се увеличава с 20—25 см. След 2-годишна възраст това увеличение става с по-бавно темпо и през пубертетно-юношеския период (у момичетата към 10-, а у момчетата към 12-годишна възраст) растежът се увеличава бързо и скокообразно.

Родителите често се безпокоят, ако децата им не наддават на тегло и ръст точно по размерите, дадени в различни таблици. Този страх най-често е неоснователен. Трябва да се знае, че това са само средни ориентировъчни цифри, които не винаги отговарят на значително широките отклонения при различните деца. Необходимо е по-продължително проследяване от лекар на цифровите показатели, за да се реши важният за родителите въпрос, има ли или не някакво нарушение в растежа на детето. Растежът на организма е съвкупност от действието на много фактори — наследственост, фамилии и расови особености, ендокринни влияния, начини на хранене и отглеждане, двигателна активност и физкултура.

Нормалното развитие на нервната система и на психиката у детето са също така важни показатели за неговото здраве.
През първите години от живота голямо значение има развитието на статично-двигателните функции:
Първи месец: налице са разхвърляни общи движения и самостоятелно извиване на главата встрани.
Втори месец: краткотрайно повдигане на главата от легнало положение по корем.
Трети месец: кърмачето може да държи главата си трайно в изправено положение.
Шести месец: може да пълзи и да седи с подкрепяне.
Девети месец: седи свободно и стои право с подкрепяне.
Дванадесети месец: стои право и прохожда с подкрепяне или самостоятелно.
Д в е години: детето може да тича и да се качва по стъпала.
Три години: може да кара велосипедче с три колела.
В умственото развитие децата показват значителни различия, които зависят от взаимодействието на много фактори: наследственост, хранене, отглеждане, възпитание, боледуване и др.з
Първи седмици: новороденото за кратко време проследява движещ се пред очите му светъл предмет.
Първи месец: детето започва да познава гласа на майка си.
Трети месец: фиксира с поглед показани му предмети и започва да се усмихва.
Шести месец: посяга и хваща показан му предмет.
Девети месец: започва да гука и произнася отделни срички (ма-ма, та-та, да-да) и да прави с пръстче „боц-боц".
Една и половина година: произнася до десет и повече думи и прави опит да се храни самостоятелно. . .
Две години: може да казва изречения от три думи и да прави колонки с кубчета.
Три години: знае своето име, храни се самостоятелно И започва да помага при обличането си.
Четири години: мие си зъбите, познава и назовава цветовете, задава много въпроси, играе задружно с други деца.
Пет години: съблича се и се облича самостоятелно.
Първите здравно-хигиенни навици детето започва да усвоява още в края на първата година, но родителите не трябва да избързват с прекалено ранното им насаждане. Особено важно е приучването към съзнателно (волево) изхождане по малка и голяма нужда, което най-често се осъществява от 1- до 3-годишна възраст. Всяко дете, което на четиригодишна възраст не може съзнателно и волево да командува изхождането си по малка и голяма нужда, се нуждае от консултация с педиатър.

Децата боледувах по-често от възрастните. Причините за заболяванията са много: болестотворни микроби (бактерии, вируси), паразити, недоимъчно хранене, неправилно отглеждане, травми, злополуки и непригодни условия за живот. У децата се срещат много наследствени и вродени болести и пороци з развитието на отделните органи. Туморите са крайно редки в детската възраст.
Най-честите болестни прояви са: повишена температура, хрема, кашлица, затруднено и учестено дишане, коремни болки, повръщане, диарични разстройства, кожни обриви, безапетитие, малокръвие, гърчове, отслабване, намалена жизнерадост и двигателна активност.

Родителите (особено майките) най-рано забелязват болестните прояви у децата, най-добре проследяват тяхната поява и развитие и сведенията, които дават на лекаря, имат голямо значение за правилното разпознаване естеството на заболяването и за ранното му лечение. Разпознаването на едно заболяване у детето е най-трудната задача в работата на лекаря и за нейното решаване незаменими помощници са родителите и близките на детето.

Родителите трябва да следят и най-малките промени и отклонения в здравното състояние на детето. При разпита (анамнезата) е най-добре родителите да дават сведения за настоящото заболяване, като последователно охарактеризират развитието на отделните болестни прояви. За по-пълно изясняване същността на едно заболяване и опознаване реактивността на детето често пъти се налага да се дадат допълнителни сведения, а имен-но: протичане на бременността, тегло на детето при раждане, болестни състояния в периода на новороденото, хранене на детето (естествено или изкуствено), как е протекло досегашното развитие на детето, какви ваксинации е получило, какви заболявания е прекарало и др. От значение е да се дадат сведения и за боледувания на родители, братя и сестри, баби и деди по майчина и бащина линия. Не бива да се пропускат и сведения за болестите в детския колектив (ясли, детски гради-ни, училища и др.), а така също и особености в характера, навиците и поведението на детето.

Родителите не трябва в никакъв случай да правят грешката сами да разпознават и лекуват заболяванията на децата, която грешка в някои случаи може да има фатални последици. Само-лечението трябва да се избягва и при леки на пръв поглед заболявания. Родителите и близките не бива в никакъв случай да плашат детето с лекаря, с лекарския преглед и манипулация или с евентуално постъпване в болнично заведение. Между родителите, лекаря и болното дете трябва да има спокойна взаимовръзка и доверие, които ще намалят де минимум неприятните изживявания на детето при неговата среща с лекаря или с болничното заведение.


LEKAR.BG