Рисунката е носител на информация за вътрешните светоусещания на детето. Информация се съдържа и в съотношенията между разстоянията и размерите на обектите и използваните цветове.
Според детските психолози рисунките служат на децата, за да изразят колко значими и близки членовете от семейството им и други хора и отразяват черти на характера им.

Когато възрастният обърне достатъчно внимание на рисунките на детето и се замисли, може да открие страховете на детето в рисунката, неговите желания и чувства, всичко, онова, което то не може, не иска или се страхува да сподели с думи.


Етапи на графичното познание на света
В първите детски рисунки, които повече наподобяват драсканици, възрастният може да разбере в каква последователност детето възприема света с ума, как е устроен светът според него.


Детето около година прави хаотични черти. Постепенно при него се формира зрително-моторната координация. Когато очите свикнат да следят следата на молива (движението на ръката), детето изпитва истинско удоволствие да „надрасква“ белия лист.


От 1 до 2 години. Едно от най-важни психологични открития, което прави детето в тази възраст е – започва целенасочено да оставя видими следи за своето присъствие в света. Драсканиците се появяват по-контролирано от ръката му и говорят за това, че то е усвоило пространството на листа.


На възраст между 2 и 3 ½ години детето ще направи следващата важна стъпка – ще установи, че листът хартия има край. Ако по-рано ръчичката му е излизала от очертанията му, то сега линиите му могат да се натрупат като лабиринт в някой от краищата, за да се върне обратно в пространството на листа. Това означава, че детето отчита границите на заниманието, което извършва.


В този период детската рисунка претърпява истински революционен процес. Детето изведнъж разбира, че неговите драсканици могат да приличат на и да означават нещо. То открива, че с линии, точки, петна може да се обозначи нещо конкретно. Несъвършенствата на рисунъка не го занимават, за него е важно с изобразителните средства да говори за важните за него неща.


Първите детски изображения са хаотично разпръснати по листа – детето рисува там където има свободно място и затова върти листа под удобен за него ъгъл. За него няма нито горе, нито долу.


В този етап е важно детето да рисува това, което иска, което означава: мислено – създадено. Нещо като магия. Детето се наслаждава именно на тази нова своя способност да пресъздава върху листа любимите си персонажи.


Интелектуалното предизвикателство за детето на тази възраст е да види и пресъздаде достатъчно характерни признаци на персонажа – котето е различно от кучето, мишката – от птичето, човекът има два крака – кучето четири...

Във времето от 3 ½ до 4 г. При детето се формира пространственото мислене. То открива, че на листа може да побере целия свят и той да бъде организиран по начин, по който го вижда.


Вече се появява разбирането – под краката е земята, т.е. че предметите изискват опора за изграждането им, над главата е небето – като връхна линия, като капак на света. Между земята и небето се поместват всички останали фигури, които са нарисувани в цял ръст без да се застъпват.


Тази композиция е подобна на лента и, което е интересно, е подобна на принципите на древното египетско писмо. Което е важно в случая, тази композицията е първият опит на детето да построи система от пространствени координати. В този свят вертикалът е от основно значение – листът се разделя на долу, горе и среда. Това е най-древният принцип на символично организиране на пространството в историята на човечеството.


От 4 до 5-годишна възраст хоризонталната линия постепенно измества вертикалната. Това е свързано с идеята за времевото развитие. В края на този възрастов период детето възприема света триизмерно, което то се стреми да изобрази в рисунките си.



Рисувайте цялото семейство
Рисуването е един от най-пестеливите методи за изразяване, който има широка гама изразителни средства.

От своя опит и културна среда детето може да възприема родителя като човек, който притежава власт, създател на правила и даващ съвети, или като човек, с който се доверяват мисли и чувства. Макар че тези две страни принадлежат на един човек.


В процеса на рисуване с мама и татко детето установява двете страни на родителите си. За да не ви слуша детето, означава, че по някаква причина не ви вярва. Съвместното рисуване помага на родителя да види отношението на детето и да си върне доверието, помага и на детето да види родителя си и в друга светлина.


Няколко техники

които препоръчват психолозите и целят детето и родителите да създадат история, рисувайки заедно.

1. Родителят рисува линия на листа. Детето трябва да „трансформира“ тази линия във фигура. След това родителят добавя нов елемент към линията-фигура така, че да се разпознае конкретен образ.


2. Детето и родителите рисуват едновременно на един лист. Но трябва да се установи контакт между рисуващите, да се създава една обща картина, сюжет. Целта тук може да бъде да се изяснят причините, които влияят на трудностите в съвместното рисуване и общуването.
Този случай се практикува при присъствието на психолог, който наблюдава процеса, коментира общата работа и ако е необходимо дава професионални съвети.



Copyright © www.puls.bg
All Rights Reserved.