В своето детство, докато татко и мама се упражняват в изкуството на партньорски взаимоотношения, детето “попива” всичко положително и отрицателно от характерите на родителите. Децата не ни избират. Те просто израстват.

Животът започва от мама. Но всяка майка е различна. Мама може да е: добра, строга, справедлива, активна... А каква майка сте Вие?

Мама – тиранин

Детето от сутрин до вечер бърза да изпълнява нейните заповеди и с всички сили се опитва да се хареса на мама, която често е недоволна от неговите успехи, критикува го с и без повод. Лишено от своят малък личен живот, то е принудено да се съобразява с майчините желания. Тригодишните деца се учат да говорят, да танцуват, да пеят. В градинката тя го държи за ръка, контролирайки всяко негово движение. Детето няма възможност да прави пакости, да тича и общува с другите деца, защото неговата майка е “посветила живота си” на него. Тя се срамува, ако детето е извършило нещо неправилно – дърпа го настрани и му казва колко я е срам от постъпката му. Нейните любими думи са: “Не трябва” и “Ти си длъжен”. Тях ги чуват непрекъснато и детето, и нейният мъж, на когото му е писнало да слуша: “Вечно го правиш неправилно”. И като резултат женският диктат в семейството процъфтява.

Нейното дете

“Прекалено послушните деца никога не постигат големи успехи” – е казал Абрахам Брил, американски психолог от началото на XX век. Даже когато децата пораснат и станат големи хора, те продължават да бъдат зависими от своята майка. Детето на майката - тиранин ще стане ерудиран и честолюбив човек, но ще бъде неуверен, срамежлив, и ще се държи инфантилно. Момчетата стават зависими от противоположния пол и често се женят за по-възрастни жени. Ако характерът на мама е прекалено жесток, то шансът на бял свят да се появи още едно „мамино синче” е много голям. Момичетата пък, когато пораснат, продължават да слушат мама, загърбвайки своя „несъстоял се” личен живот.

Супер – мама

Във всичко търси равновесие. Търпеливо обяснява на детето си причините за всичките неудачи при опитите му да прояви самостоятелност. Супер - мама обича детето си такова, каквото е, избягвайки да проявява крайност във възпитанието, но не изпуска момента на обучение. Играейки си с него с топка, задължително ще попита какъв цвят е, а купувайки му нещо от магазина, ще се съобрази с неговото мнение. Изразът „не трябва” се опитва замени с алтернативен. Ако детето се кани да скочи в локвата на улицата, тя ще му поясни, че скачането в локви е интересна игра, но мокрите децата не играят навън и разходката за тях приключва. И снегът през зимата може да се яде, но само чистия в гората. Супер - майката, разказвайки на детето за роднините или за татко, се спира само на позитивните страни от характерите им. Авторитетът на татко се поддържа безпрекословно.

Нейното дете

Детето на супер - мама е любознателно. То с удоволствие се опитва да реши своите проблеми и е съгласно да помага в семейството. Неговите чувства се намират в хармония с разума. То е практично и съобразително и винаги с разбиране се отнася към негативните постъпки на околните, избягвайки конфликтите. Не трябва да се безпокоим от неговия избор като порасне. Детето на супер - майката се чувства уверено пред възникналите житейски препятствия. Освен това, то винаги ще се съобразява с мнението на мама, макар за него да не е от първостепенно значение.

Почти - мама

Много прилича на супер - мама – обича своето дете и го приема такова, каквото е. Но поведението й е безсистемно и хаотично. Тя плува по течението сама, оставяйки възможност детето също да се развива само. Детето го обожават, пеят му песнички за лека нощ, носят го на ръце и нищо не изискват от него. Такова поведение е полезно, но само през първата годинка. Предоставената му свобода, елементарната хигиена и хранене по желание формира интересна, но трудна личност. Майчината грешка е следната: тя чака пасивно детето да прояви инициатива. И когато това става, не разбира мотивите му и не може да направи система за неговото възпитание и развитие. Много често такава майка прехвърля проблемите на плещите на баба, дядо и татко. Ако има късмет, домашните задачи ги поема мъжът, ако не - се примирява със статута на изоставена майка.

Нейното дете

Ако детето на супер - мама проявява от рано своите умствените възможности, то детето на почти - мама изостава в своето развитие. И причината не е в това, че детето е глупаво, а в мързела и ината да се занимава само с това, което му доставя удоволствие. В училище детето на почти - мама се учи лошо по даден предмет и отлично по друг. Когато порасне, такова дете често става индивидуалист. Или е романтична натура, или е циничен човек, често чувствайки се самотен. Но намери ли себе си, може да постигне наистина сериозни резултати.

Мама - мъченик

Към такива майки се отнасят два типа жени. Първият – изморена от трудния живот дама, считаща всекидневните задължения за тежки и безкрайни. Тя няма време за себе си, за мъжа си и за къщата. Обикновено по-големите деца се грижат за по-малките. Невъзможността да подреди своя живот, хаосът и безпаричието я обезкуражават и натъжават. Децата си играят сами в изоставения дом. По правило това са многодетни майки, нямащи достатъчно средства да издържат семейството. Вторият – безлично плуващи по вълните на съдбата, намирайки се под постоянно напрежение от мъжа - тиранин.

Нейното дете

Не е трудно да се предположи, че детето на майката - мъченик е емоционално потиснато. Това е малък сополанко, който се опитва по-някакъв начин да привлече вниманието на околните. Тъгата в очите му, равнодушието към естетичното и красивото са резултат от недостатъчното родителско внимание. Даже когато порасне, то няма да може да се облича с вкус, а красивият живот от лъскавите списания ще му се струва недостижим. Недостигът на знания ще го застави да се чувства ограбен от обществото. То не е свикнало да има своя гледна точка, считайки, че не само любовта означава пълно подчинение, но и целият му живот е устроен на този принцип. Най-тежко му е да намери изход от трудна ситуация. Такова дете може да стане добър специалист, ако си избере някоя професия, свързана с физически труд. Нарушаването на неговата жизнена система е много опасно.

Мама - педант

Нейната къща е прекрасно подредена. Детето й има всичко, което пожелае, но то се чувства самотно и през по-голямата част от времето си играе само (например, в кошарката, която е пълна с най-различни педагогически правилно подбрани играчки и книжки). Понякога в стремежа си да направи всичко за своето дете, такава майка се обърква – веднъж му позволява всичко на света, а друг път очаква от него недостижими неща. Налице е неразбирателство между майката и детето. Тя няма време да го прегърне, да изслуша детските му желания. Майката - педант често е с добро обществено положение и има възможност да си наеме детегледачка. Тя не е свикнала да върши домашната работа и може да се издразни от детските капризи, да му се скара и по такъв начин да излее насъбралата се дневна умора. Може да бъде разбрана, тъй като майката - педант често отглежда детето си сама.

Нейното дете

Независимо от изобилието от играчки, детето ще порасне посредствено и разглезено. С течение на времето може да се увлече от определена литература или модерна музикална група. От дивана не можеш да го вдигнеш, от стаята не можеш да го изкараш. Или, финансиран от мама, ще се окаже в неформална компания, а там - каквото стане: ще се срещне ли с човека, който ще му стане учител, или наркотици и секс ще загробят неговата душа. Майката - педант ще трябва до положи доста усилия, за да може нейното дете да заеме достойно място в обществото, а след това - още търпение и пари, за да го удържи на този пост. Чувството на студ и отчуждение между майката и детето се преодолява много трудно, но трябва да се работи в тази насока. Ще дойде момент, в който майката ще се нуждае от помощ, грижи и любов. Но този „неблагодарник” може даже да забрави да се обади на мама, която толкова „много” е направила за него.

НИКОГА за мама и татко

1.Никога не казвайте на детето си, че е лентяй (тъп, дебел...). Иначе ще оправдае вашите най-лоши опасения.

2.Не се обиждайте: „колко съм тъпа!” или „аз съм неудачник!”. Детето може да повярва в думите ви.

3.Безсмислените изрази: „аз много добре знам какво мислиш!”. Вие не можете да знаете. Децата са непредсказуеми! За тяхното мислене не съществуват шаблони.

4.„Ти си точно като баща си, същият неудачник” – двоен удар по самолюбието на детето. На мъника му е обидно за татко, който за него е единствен. И за себе си, защото той не се смята за такъв. Избягвайте такива сравнения! Детето е друга индивидуалност.

Разбира се, това не е пълният списък от наръчника за семейно щастие. Но всяка от вас може да го допише сама, паралелно изяснявайки си победите на семейното поприще и досадните пропуски, които е допуснала в отношенията си с роднините.

Автор: Кристиан Лечев