Да остана или да се върна?
Сценарият за майката-домакиня

Когато прочетох обявата за работа не можах да повярвам на очите си. Повече нямаше да ми се налага да работя в студ и пек. Освен това бих могла да си остана у дома, със сладкото ми бебче, да се гушкаме, да си подремваме заедно сладко, и не на последно място да гледаме чудесни стари филми, сгушени като буболечета на нашия диван. Бих могла да съм мама-домакиня (МД), домакиня това даже звучи някак привлекателно. Подписах веднага. Не съм префърцунена мацка и всяка работа, която не е свързана с носене на мрежести чорапи, за мен е подходяща работа. Освен това се появява заедно с малко сладко дете, нали?

Ако вече сте МД (или татко), описанието ми на родителството у дома най-вероятно ви кара:
А) да се присвивате от смях на пода, присмивайки се на моите остарели схващания за живота, като майка (като естествено внимавате да не се нараните с някоя от многото разхвърляни наоколо играчки) или
Б) бързо да оставите детето в кошарата за активна гимнастика, за да освободите ръцете си, за да ме застреляте с гневен мейл, подчертавайки неизброимите усилия и време, които сте вложили в отглеждането на децата си.

Действителността

Успокойте се. Приемам. Нямаше обява за работа, нито обещание за дълги, мързеливи дни и лесно постигнато блажено майчинство. Но ако имаше, с познанията, които имам сега, със сигурност щях да поспоря с автора. Как бих могла да си подремвам с удоволствие, след като всяка свободна от бебето минута използвам, за да си взема бърз душ например? Как бих могла да се излежавам на дивана, похапвайки бонбони, след като обиколката на бедрата ми вади очите всеки ден? Как мога да се забавлявам с някой филм, щом моя зажаднял за сън мозък не може да си спомни дори как работи DVD-то? И как така се получи, да ми се струва, че са минали 10 години, след като съм в отпуск по майчинство само от 6 месеца?

Ех, добре дошли на планетата мама-домакиня. Вероятно вече сте открили голямата тайна: да си останеш у дома, грижейки се за бебе не е толкова лесно, колкото някои си мислят. Ако все още не сте го осъзнали, не се чувствайте зле. На мен ми отне 32 години и раждането на първото ми дете, за да разбера в крайна сметка, че през всички тези години моята неработеща майка е отгледала 5 деца и всъщност, ако превърна всичко това в работно време, се оказва, че се равнява на 3 работни места на пълен работен ден. Работа, свързана с тежък физически труд, без памперси, микровълнови печки и всякакви други макар и дребни екстри от днешно време.

Не се съмнявайте, че днес нещата са далеч по-лесни, удобствата се увеличават (както и нашите изисквания, но това е друг въпрос), но да си майка все още е ангажимент на пълен работен ден. Не ви споделям всичко това, за да ви отказвам да раждате деца (въпреки, че ако четете това, най-вероятно коня вече е потънал в реката), но в името на истината да отбележа, че ако избора ви е да бъдете мама-домакиня, то вие ще работите, и то здраво. Разликата е само в това, че няма да сте в офис, няма да ви правят годишни атестации, поне докато детето ви стане тинейджър; и, най-важно, няма да ви се налага да се разделяте с милото ви бебе по 8 часа на ден. Лошата страна: вероятно никога няма да получите повишение и ще трябва да се приспособите към един свят, в който резултата от вашия усилен труд ще бъде едно щастливо, здраво бебе нещо, което и без това всички очакват от вас.

Усещане за завършеност

Това, което истински ме изненада е, че щастливо-здраво-бебе-това-е-моето-единствено-удовлетворение. И то, след 10 години робуване на проект след проект, всеки от тях приключил с успех, който ме е карал да се чувствам удовлетворена.
Сега, основната ми работа се състоеше в проект, чиито параметри не бяха толкова лесно измерими. Когато забременях, съвсем искрено имах желание да посветя живота си на това да бъда майка. Не исках да се връщам на старата си работа, поне докато бебето не навършеше 6 месеца. Какво се случи? Някъде след първите еуфорични седмици започнах да се чувствам притеснена. Всяка нощ мъжа ми щеше да се връща у дома все така добре облечен и без следа от бебешко повърнато върху себе си. И там щях да съм аз, често по пижама, опитвайки се игриво, но тъжно, проваляйки се, да имам хубава прическа, въпреки небрежно намотания преди 15 часа ластик, заобиколена от наполовина изгладено и сгънато пране от последната пералня. Най-вероятно бих стояла пред хладилника, опитвайки се отчаяно да измисля как да превърна съдържанието му (повяхнал морков, леко скапан домат, престаряла гъба) в порция зеленчуци за вечеря. И естествено, ще се чувствам напълно некадърна. Няма да съм напазарувала, няма да съм изчистила къщата, и няма да съм написала 57-те благодарствени писма, които е трябвало да напиша. И някак пак щях да съм преуморена. Или накратко казано, щях да се чувствам сякаш не съм свършила нищо цял ден.

Не ме разбирайте погрешно. Обожавах 3-те месеца, които прекарах със своя син без дори да помисля за работата. И милиони да ми дават, не бих се отказала от тези дни. Да наблюдавам как създава своя нов свят беше нещо несравнимо. И разсъждавайки осъзнах, че няма нищо по-важно в живота на един човек, от това да се грижи за едно дете и да го обича. Все още обаче ми липсваше усещането на удовлетвореност от завършването на дадена задача. Моята задача, при все, че бе най-важната работа в живота ми, нямаше да бъде завършена цели 18 години, което означаваше, че трябваше да намеря нещо друго, върху което да работя през това време. Трябваше да се върна на работа, поне на половин ден.

Отново на работа

Като журналист на свободна практика, прекарал дните преди бременността и раждането, работейки у дома и за себе си, връщането на работа за мен не означаваше връщане на работното място в традиционния смисъл на думата. Но все пак значеше връщане към срокове и поемане на ангажименти, които да ме делят с часове от сина ми. И въпреки, че може би ви звучи перфектно, разделянето на времето между работата и сина ми далеч не е лесно. Той ми липсва докато работя и трябваше да променя работните си навици, за да мога да свърша всичките си ангажименти в определените за това часове. И все пак съм късметлийка да имам най-доброто от двата свята доходите от почасовата ми работа и чувството на удовлетворение от добре свършената работа, заедно с удоволствието да отглеждам сина си. Това разбира се е просто моя опит. Какво ознава всичко това за вас, опитвайки се да вземете решение дали да останете у дома или да се върнете на работа? Най-вероятно нищо. Вашият случай може да няма нищо общо с моя, или пък много малко да се доближава до него. Всяка майка има различно отношение към работата си и всяко семейство има различни нужди и предизвикателства пред него. За много жени оставането в къщи просто не е възможно.

И въпреки това, не мога да се въздържа от това да ви дам няколко съвета, ако сте пред дилема:

  • Не взимайте окончателно решение докато не се убедите, че именно то е вашето решение. Нека не се лъжем, малко са жените, които могат да си позволят лукса да напуснат работа окончателно, без да им се налага да правят някои доста сериозни компромиси. А и как да знаете какво ще се случи без да сте опитали. Какви отношения поддържате с работодателя си зависи от вас, но бих ви посъветвала да запазите всички възможни варианти до раждането на детето ви. Използвайте отпуска по майчинство, за да вземете решение искате ли да се върнете обратно. Дори и да сте абсолютно убедени, че трябва да се върнете на пълен работен ден, когато майчинството ви изтече, може да установите, че досегашната ви работа вече не е най-доброто решение за вас и вашето семейство.

  • Говорете с други майки, които вече са минали по този път. Тъй като няма да се налага да вземете решение поне до раждането на детето, ще имате достатъчно време да направите едно малко проучване. Естествено, опита на всеки се обуславя от конкретните в неговия живот обстоятелства, но да изслушаш какво и как са направили другите в подобна ситуация поне ще ви даде насоки и идеи как да се справите с вашия конкретен случай.

  • Бъдете реалисти за това, което предстои. Дали ще останете у дома или ще се върнете на работа, вашият избор ще има ползи и последствия. Съберете максимум информация предварително и вземете решението си с широко отворени очи.

  • Наслаждавайте се на времето, прекарано с вашето бебче. Дали вече сте решили да се върнете на работа, или все още се чудите, радвайте се на всеки миг заедно с новороденото си дете. Дори и да бързате да се върнете на работа, вероятно ще почувствате поне малко тъга от това, че ще загубите неограничения достъп до бебето си. И понеже бебето е бебе за твърде кратко време (в глобалната схема на мислене), е важно да запазите колкото може повече спомени. Ако решите да се върнете на работа, не очаквайте, че нещата ще бъдат същите като преди. Преди вероятно никога не сте се тревожили за това дали едно 6-месечно бебе си пъха в устата мръсните играчки в някоя детска ясла или се дави без да сте там и да можете да реагирате незабавно. А и се обзалагам, че преди никога не сте спринтирали от офиса към къщи в средата на работното време, за да се притечете на помощ на едно болно бебче. Новото е, че имате нови отговорности и предизвикателства. Ако сте мама-домякиня и имате чувството, че не свършвате нищо през деня, опитайте да наблюдавате и проследите един свой ден всяка смяна на памперс, миенето и стерилизирането на шишетата, затоплянето на млякото/храната, времето за игра всичко, което правите. Вероятно ще се изненадате колко много дребни неща са свързани с грижите за бебето и колко много време отнемат.

Нека и съпругът ви знае за всяко ваше постижение, за всяка успешно завършена мисия. Не знам някога мъжът ми да се е прибирал в къщи от работа, да ме е поглеждал и да си е казвал Господи, тя не прави нищо по цял ден, но в живота ми е имало дни, когато съм си представяла, че точно така бих разсъждавала, ако бях в неговите обувки. Споделяйте със съпруга си какво правите и колко време ви отнема. Даже, още по-добре, накарайте мъжа си да гледа бебето през уикенда (сам). Няколко часа, прекарани насаме с бебето ще бъдат достатъчни, за да проумее защо вече не лъскате постоянно пода в кухнята или пък не приготвяте меню от 5 ястия за вечеря.

Да се върна, или да остана.

Ако си стоите у дома, излизането и забавляването с други възрастни, може да се окаже най-голямото предизвикателство за вас. Запишете се в някаква група или курс, като музикални уроци за бебета, или плуване, които можете да започнете още когато бебето е на 3 месеца нещо, което да ви върне контакта с другите хора.

Ако сте избрали да се върнете на работа, опитайте да организирате времето си така, че да имате време да бъдете заедно с бебето. Може би това означава да ставате малко по-рано, за да се погрижите за бебето и да го погушкате. Или пък да заспивате половин час по-късно вечер, за да почетете книжка или да се повъргаляте заедно в леглото. Каквото и да решите, опитайте да го превърнете в ежедневен ритуал и вие и бебето ще се чувствате щастливи от това.

Кристина Бреда Антониадес е журналист на свободна практика и майка на 9-месечния Васили. Тя пише основно за Disсоvеry.соm, както и Trаvеl Chаnnеl Оnlinе и Disсоvеry Hеаlth Оnlinе. През 9-тте месеца, откакто е майка, Кристина е научила много за радостите и болките на родителството.

Автор: Кристина Бреда Антониадес

bg-mamma.com